Когато милиардерите заговорят за безусловен базов доход

Когато милиардерите заговорят за безусловен базов доход
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    17.02.2017
  • Сподели:

В интервю за телевизионния канал CNBC миналия ноември изпълнителният директор на Tesla Илoн Мъск подкрепи безусловния базов доход, като възможно решение за масовата безработица, която се очаква да възникне в САЩ като резултат от автоматизацията на редица професии.

 

Икономическите прогнози за следващите няколко десетилетия не са особено розови за американските работници.

 

През март миналата година Барак Обама предупреди Конгреса за надвисналата заплаха от загуба на работни места, на база няколко публикувани доклада, според които почти 50% от работните места може да бъдат заменени от роботи към 2030 година.

 

Безусловният базов доход е система, при която всички граждани на дадена страна получават еднаква сума пари всеки месец, която да покрива основните им разходи като храна, наем и облекло, независимо дали извършват някаква работа, или не.

 

По този начин, според някои икономисти, би могло да се осигури на хората финансова стабилност, дори и те да не работят, което пък би елиминирало масовата бедност.

 

Поддръжниците на безусловния базов доход в САЩ често сочат намалените разходи за производство като мотив системата да бъде по-евтина за въвеждане, отколкото биха очаквали повечето хора.

 

Враговете на безусловния базов доход обаче твърдят, че безусловният базов доход не само е несправедлив, но и неефективен.

 

В понеделник Мъск потвърди, че продължава да подкрепя тази концепция.

 

"Смятам, че в крайна сметка ще се стигне до въвеждането на безусловен базов доход", обяви той пред аудиторията на World Government Summit в Дубай, съобщава сайта Fast Company, цитиран от Business Insider. "Просто ще се наложи да преминем към него".

 

"Ще има все по-малко професии, които да не могат да се вършат по-добре от роботи," коментира той. "Искам да ме разберете ясно - това не са неща, които ми се иска да се случат - това са неща, които смятам, че твърде вероятно ще се случат".

 

"С автоматизацията идва и изобилието", коментира Мъск. "Почти всичко ще стане много евтино".

 

Всъщност той не е първият от технологичните мениджъри, които подкрепят социалната идея, като възможно решение за масовата безработица.

 

Сред мениджърите, които подкрепят безусловния базов доход, са и президентът на Y Combinator Сам Олтман, както и съоснователят на Facebook Крис Хюз.

 

В изказванията си последните двама също, подобно на Мъск, добавят, че автоматизацията драстично ще подобри благосъстоянието на обществото.

 

Според статия на активиста за въвеждане на безусловния базов доход Скот Сандърс в The Huffington Post, тъй като „много малък брой хора имат почти невъобразимо финансово състояние по върховете на елита, базовият доход всъщност би намалил данъчното бреме за почти всички, с изключение на най-богатите".

 

Милиардер и предприемач, Илон Мъск определено е сред доста богатите американци. Затова и изказването му предизвиква редица въпроси. Дали не става дума просто за популизъм?

 

В крайна сметка, въпреки теориите си, Мъск запазва известен скептицизъм по отношение на ефекта от безусловния базов доход.

Той неведнъж е изразявал опасения какво би се случило с усещането за цел и смисъл на живота на хората, ако те имат по-малка нужда - или просто не им се налага - да работят.

 

"Ако няма нужда от вашия труд, какъв е смисълът пред вас?" пита Мъск. "Ще се чувствате ли безполезни? Ето това е много по-труден за решаване проблем".

 

Единствените, които могат да отговорят на въпроса какво се случва, когато бъде въведен безусловният базов доход, са финландците.

 

От януари в скандинавската страна тече експеримент, основан на концепцията за безусловен базов доход.

 

Около 2000 безработни финландци на възраст между 25 и 58 години вече получават доход от 560 евро на месец. Тази сума им се изплаща независимо дали те ще си намерят работа, или не и независимо дали ще започнат бизнес или ще запишат в университета. Единственото условие те да получават помощта е през ноември 2016-а да са получавали помощ за безработни.

 

Но според най-големия работнически синдикат в страната, резултатите от двугодишната пилотна програма вече показват, че този експеримент „не работи", не е икономически изгоден и в крайна сметка е излишен. Освен това окуражава хората да работят по-малко.

 

"Ние мислим, че това води социалната политика в грешна посока", казва Икка Каукоранта, председател на централната организация на финаландските работнически профсъюзи (SAK), която има близо 1 млн. членове.

 

Идеята за безусловния минимален доход датира още от 60-те години и още оттогава има много привърженици и още толкова противници както в ляво, така и вдясно.

 

Дясноцентристкото правителство в Холандия, оглавявано от бившият бизнесмен и милионер Юха Сипиля, обаче е първото, което пробва подобна система, макар и в толкова ограничен мащаб.

 

Финландският екперимент вероятно е на път да отговори на въпроса работи ли подобна система и най-вече на най-фундаменталното питане, зададено и от Илон Мъск:

 

"Дали базовият доход подпомага продуктивността или по-скоро толерира човешкия мързел?".

 

Въпреки справедливата в същността си идея, според SAK, системата на практика може и да съкрати работната ръка допълнително - например като обезкуражи майките на малки деца или хората в предпенсионна възраст да се връщат на пазара на труда - или като улесни отказа на хората да работят тежки или неприятни професии, което може да предизвика криза в различни сектори.

 

Всичко това, разбира се, ако моделът просто не се окаже твърде скъп за приложение от което и да е правителство. Което не би било изненада, тъй като според изчисленията, ако във Финландия се приеме изцяло модела за „безусловния базов доход", бюджетният дефицит на страната би нараснал с цели 5%...

Станете почитател на Класа