Борисов и Патриотите да се пазят от счупване

Борисов и Патриотите да се пазят от счупване
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    30.04.2017
  • Сподели:

Предсрочните парламентарни избори зададоха ясна формула за управление в следващите четири години. След като избирателите изпратиха в парламента пет формации, единствената възможност за коалиция се оказа съюз между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, които имат общо 122 от 240 депутати. Отвъд аритметичния сбор на депутатите двете формации заедно очертават дясноконсервативен профил на бъдещото управление. Подобен тип управления от години функционират в Унгария, Полша, Чехия, Сърбия и в още редица държави от Централна и Източна Европа, като след победата на Доналд Тръмп в САЩ консервативната вълна върви и към Западна Европа. В този смисъл това, което се случва в България, е част от глобална тенденция, която тепърва предстои да се разгръща и не е български феномен. Може би затова очакванията на либералните и социалистическите общности за европейска реакция на коалицията между ГЕРБ и Патриотите не се оправдаха.

За разлика от либерализма, консерватизмът има специфичен профил във всяка отделна държава, защото не е политическа доктрина, а израз на обществени настроения, стремящи се да съхранят фундаментални ценности като християнската идентичност и националната традиция. Тази тенденция е реакция и отговор на десетилетна доминация на либералната доктрина, която неуспешно се опита да заличи културните и цивилизационни граници. През последните години либералните елити загубиха общественото доверие и от елити се превърнаха в доминиращи малцинства.

 

Днес тези доминиращи малцинства все повече приличат на маргинални революционни групи, които отстъпват мястото си на новите елити. България, Европа и светът навлизат в период на трансформация, чиито мащаби са непредвидими и имат потенциал да достигнат мащабите на промените от 1989 г. В този контекст форматът на новото управление ще бъде решаващ за успешното преминаване на България през периода на сътресения и непредвидимост.

Основните точки в дневния ред на българското общество през следващите години ще бъдат свързани с външната политика, националната сигурност и отбраната. България се намира на границата между ислямския и християнския свят и това само по себе си ни поставя в извънредна ситуация. В момента, когато ценностите на тези два свята се сблъскват, ние не сме просто граница на Европейския съюз, а географска и културна граница между две противоположности. Затова единството на нацията и стабилността в обществото би трябвало да бъдат основен приоритет пред новото управляващо мнозинство.


В тактически план ГЕРБ и „Обединените патриоти“ не бива да повтарят грешките на предишната коалиция. Когато през 2014 г. беше създадена управленска коалиция с гръбнак между ГЕРБ и Реформаторския блок, внушителното присъствие във властта на Реформаторите се оказа непосилно за политическата им конструкция и тя се счупи още на първата година от управлението.

Организационната и идейната криза в Блока се пренесе върху цялото управление и то приключи мандата си предсрочно, а след изборите Реформаторският блок и онези, които се отцепиха от него, приключиха политическия си курс. Със сигурност днес „Обединените патриоти“ изглеждат много по-стабилни от Реформаторите в края на 2014 г. И тримата лидери на Патриотите са хора с политическа и житейска биография, които през последните години показаха, че са в състояние да взимат прагматични решения. Благодарение на това те успяха да превърнат съюза си в трета политическа сила и незаобиколим фактор в политиката.

В рамките на бъдещото управление обаче Патриотите ще се сблъскат с реалностите на изпълнителната власт. Това ще бъде и най-голямото предизвикателство пред тях. Още повече че стабилността на бъдещото управление до голяма степен ще зависи от стабилността на вътрешнокоалиционните отношения в „Обединените патриоти“. Ако те се справят с това предизвикателство, формацията ще се превърне в устойчив и значим дългосрочен политически субект.

Голямото предизвикателство пред ГЕРБ е да осъществи пълен управленски мандат. Не само защото най-голямата дясна партия прекъсваше двата си управленски мандата предсрочно, а и защото в сложната ситуация в региона България се нуждае от ясна и стабилна политическа линия. Бойко Борисов е най-опитният политически играч в България и това ще му даде възможност да се завърне в управлението с подготвен и познат на публиката екип. Още с първите си жестове Борисов показа, че ще се опита да обедини цялата политическа система около най-важните въпроси пред страната. Това е добро начало и заявка за балансирана политика по отношение на външнополитическите фактори. В тежки времена като днешните е необходимо да бъдат взимани бързи и ефективни решения, което означава, че властта трябва да бъде централизирана и концентрирана. В този смисъл Борисов трябва да балансира, но и да лидира ефективно цялото управляващо мнозинство.

Въпреки заявките на опозицията в лицето на БСП и ДПС, че бъдещото управление ще бъде нестабилно, симптоми за нестабилност се появиха именно в редиците на двете опозиционни формации. Още в първите дни на новия парламентарен сезон БСП беше разтърсена от публичен скандал, като членът на централното ръководство на партията Георги Гергов беше принуден да подаде оставка от поста си. Това създава условия за нова вътрешнопартийна война в столетницата, която може да я принуди да се занимава повече със себе си, отколкото с управляващите. В същото време ДПС вече се раздели с един от новоизбраните си депутати заради отказа му да се откаже от парламентарното си място, след като беше избран с преференциален вот. Тези първи знаци на нестабилност от страна на опозицията ще дадат възможност за известен времеви толеранс пред новото управление, който трябва да се използва за взимане на дълго отлагани във времето решения.

През последните три седмици основният въпрос за повечето медии беше свързан с въпроса кои ще бъдат хората, които ще заемат министерски кресла в новия кабинет. Този въпрос е важен от гледна точка на публичния образ на новото правителство. Със сигурност новият кабинет трябва да има ярко изразен политически, а не технократски профил на хора, които са в състояние да носят политическа отговорност и да артикулират политически послания. Това е така, защото и в България, и в Европа политизацията на управлението се завръща и идеологическите сблъсъци отново са на дневен ред. През следващите години ще трябва да се взимат преди всичко политически решения за позиционирането на България в новите реалности. Тази тенденция ще изисква много по-голяма комуникативност и възможност за генериране на обществена подкрепа от страна на политиците, защото доверието на обществото е основен фактор за политическата стабилност. Желанието на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ да преговарят първо за програмата и целите пред управлението и след това за структурата и състава му е позитивен знак за политическа зрялост. Този знак обаче трябва да бъде надграден с адекватен персонален състав на бъдещото правителство. Защото възможността именно бъдещото правителство да оформи новия профил на българската политическа система е много голяма.

Прочетена 115 пъти