Устройството на сталиновата икономика

Устройството на сталиновата икономика
  • Автор:  Александър Роджърс Поглед Инфо
  • Дата:  
    27.12.2018
  • Сподели:

Може да се твърди, че е смешно, че „сталиновата“ (не защото я измисля – това го правят други хора, а защото е проведена именно при управлението на Сталин) икономика е първата на света, организирана на научен принцип.

В основата на съветския модел на икономиката е положен докладът на комисията на Вернадски. Още през есента на 1917 г. са открити пет, а в течение на зимата на 1918 г. 17 научно-изследователски института, които на основата на този доклад започват да работят над един от най-мащабните проекти в световната история.

Трябва да се отбележи, че дълго време, изучавайки неговото устройство, не съм се уморил да се възхищавам от неговата простота и едновременна гениалност.

 

 

В основата на изграждането на новия икономически модел са заложени няколко задачи и принципи.

1. Царска Русия добива на своя територия 31 различни химични елемента. Броят им трябва да достигне до 61, за да може икономиката да стане самодостатъчна. Четете докладите на Комисията по изучаването на естествените производствени сили при Императорската Петербургска академия на науките от 1915 г., там всичко е разгледано по-подробно.

2. Комбинатният принцип на организацията на производството. Големите пространства на Русия и на Съветския съюз подразбират високи логистични разходи. За да се минимизират, производството трябва да се локализира в няколко компактни комбинати, за да се превозват на големи разстояния не суровини, а вече готови изделия.

Впрочем, именно комбинатният принцип на организация на производството позволява по време на Великата Отечествена война да се организира знаменитата евакуация на промишлеността отвъд Урал. Хитлер разчита да завземе производствени мощности, а се докопва единствено до празни цехове. Много западни изследователи и досега са впечатлени от тази маневра – за повечето пазарни страни това би било нещо немислимо. А съветските граждани просто събират и пренасят целия комбинат, за да го сглобят на друго място.

3. Спектърът на произвежданите във всеки комбинат изделия се определя от местната географска специфика – наличието на природни изкопаеми, гори, водоеми, плодородни земи, климат и т.н.

4. Данъчното облагане е също пределно просто. Всички отделни производства в производствената верига работят при нулева рентабилност. А след това в крайната цена на продукцията за потребителя един път се налага данък-оборот (мечтата на счетоводителя). Който и определя рентабилността на цялата система. Това е гениално!

Важно е, че при това всяко отделно предприятие не е икономически субект, не се занимава с търговия и не получава печалби. Тоест не се превръща в „групов капиталист“ (заплахата от това се описва подробно от Енгелс в труда му „Анти-Дюринг“).

5. Разнообразие на икономиката. Редом с държавните предприятия и дори държавните монополи съществуват и „частни“ картели и дребно предприемачество.

Всичко това съвпада с моделите, по-късно описани в един от любимите ми икономисти Джон Кенет Гилбрайт като „нов социализъм“: 80% планова икономика в стратегическите отрасли и 20% пазарно микрорегулиране, основно в сферата на услугите (като се започне с индивидуалното кроене на дрехи и се приключи с кафенетата и фризьорите).

Най-смешното е, че Гилбрайт е кейнсианец и икономически съветник на редица американски президенти, започвайки с Кенеди и приключвайки с Клинтън. Но достига практически до същите принципи на организация на икономиката, до които достигат и сталинските народни комисари.

6. Държавен план и работническо самоуправление. На пръв поглед две пряко противоречащи си понятия. Но не за хегелианци, владеещи диалектиката.

Тук също е реализиран гениален принцип. Ние, кибернетиците, винаги рисуваме модели. Всеки обект е някакво квадратче, към което са се насочили различни връзки-стрелки и от което излизат изходящи.

Така, Държавният комитет по планирането определя съдържанието на стрелките. Какво трябва да натоварите в предприятието и какво трябва да получите на изхода.

И какво се случва „вътре в квадратчето“ - това изобщо не го интересува. Вътре в квадратчето се случва „самоуправлението“. При това пълното.

Условно: тук имате набор от дъски, 16 пирона, чук и три рубли - дайте ни табуретка. Как ще го сглобите, в какъв ред, е ваш проблем. Основното нещо е, че той трябва да отговаря на държавния стандарт.

Можете да спестите - прекрасно, със спестените пари платете бонуси на работниците. Не успеете ли с плана (а той е съставен така, че да се изпълни) – напротив, вземете от заплатите. И така нататък.

И при такава схема държавата дори не е особено важна, държавата е „квадрат“ или картел. Това е, което същият Гилбрайт в своите произведения нарича „зряла корпорация“.

В същото време цялата схема по своята същност е именно държавен капитализъм. Защото в тази схема имаше печалба (същият този данък върху оборота), която държавата след това инвестира там, където смята за необходимо. И инвестирането на „излишъка“ / спестявания - това е основният принцип на капитализма, който го отличава от другите формации.

Ако това е утеха за онези, които отричат съществуването на държавния капитализъм в СССР, то това е цитат от Ленин:

„Държавният капитализъм, както го установихме при нас, е своеобразен държавен капитализъм ... Нашият държавен капитализъм се различава от буквално разбирания държавен капитализъм в това, че имаме в ръцете на държавата не само земята, но и най-важните части на промишлеността“.

И когато някои реват „направете така, както бе в късния Съветски съюз“, те всъщност искат да се пресъздаде вече не сталиновата икономика, а тази на Хрушчов и Косигин. Която и води до гибелта на Съветския съюз.

Превод: В.Сергеев

Прочетена 1101 пъти

Станете почитател на Класа