„Файненшъл таймс“: Обрат на съдбата на еврото заради България

„Файненшъл таймс“: Обрат на съдбата на еврото заради България
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    09.11.2017
  • Сподели:

Българският дълг е 60 на сто от БВП, а бюджетът е в излишък от 1,6 процента като германския

 

 

 

 

Обрат на съдбата в еврозоната е това, че разговорите в Брюксел се насочват към разширяване на членството в клуба на единната валута. Това пише днес вестинк "Файненшъл таймс" по повод вчерашното общо заседание на Еврокомисята и българското правителство в белгийската столица, предаде БТА.

 

1aq

 

Изданието отбелязва, че Европейската комисия, която е преживяла няколко заплахи от Грекзит (излизане на Гърция от еврозоната - бел. ред.) и се е измъкнала от капана на ниския растеж, иска да приеме евроаутсайдерите. България е основната кандидатка да стане 20-ата членка на еврозоната, се посочва в статията.

 

Вестникът припомня изказването на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в подкрепа на потенциалната най-нова членка (на валутния съюз) при срещата му вчера с българския премиер Бойко Борисов:

 

"Трябва да кажа направо, че България е готова". Според автора на статията източници в Брюксел изразяват увереност, че България може да успее и да покаже, че европроектът наистина се е завърнал. На теория страната до голяма степен отговаря на изискванията. Валутата й е закрепена за еврото от 1999 година, а държавните финанси са в добро състояние. На равнище 29 процента от БВП, българският дълг е под половината от съответния критерий (60 на сто от БВП - бел. ред.), а бюджетът е в излишък от 1,6 процента като германския, се припомня в публикацията.

 

Изданието напомня и изказване на Бойко Борисов, че до края на година неговото правителство ще кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM-2 - задължителната двегодишна "чакалня" на еврозоната, но изтъква, че има пречка. Авторът отбелязва, че извън Берлемон (сградата на ЕК - бел. ред.) има по-малко ентусиазъм да се позволи на най-бедната страна членка на ЕС да влезе в лоното на икономическия и валутен съюз, приеман за най-висша степен на европейската интеграция.

 

Според скептиците, продължава авторът, членството в еврозоната би следвало да е нещо повече от упражнение по изпълнение на бюрократични административни изисквания в икономически план. Освен това, както се отбелязва в статията, Маастрихтските критерии за влизане във валутния съюз вече изглежда не отговарят на реалността в обширния клуб на 28-страни членки.

 

Неотдавна главният икономист на Европейската централна банка Питър Прат заяви - по адрес на България - че номиналните критерии (на които страната ни отговаря) трябва да бъдат уважавани, но големият въпрос е за постигането на устойчиво сближаване. Когато се стигне до шокови ситуации, а те винаги се случват, колко устойчиво е обществото.


Говоря и за политически, и икономически шокове. Не е въпросът само за икономическата устойчивост, но и за социалният консенсус, който сте постигнали в страната си, коментира главният икономист на ЕЦБ. Ясно е, че макар да не са формализирани като Маастрихтските (техническите) критерии, определящи за България са критерии, свързани с догонването на доходите в ЕС – т. нар. реална конвергенция.

Прочетена 98 пъти