Майстори сме да лъжем самите себе си

Българските фирми масово не се интересуват дали техни „конкуренти“ имитират търговската им марка, показва проучване на агенция MBMD. Според изнесените данни едва 1% от подадените оплаквания в съда са от родни компании.
Българските фирми масово не се интересуват дали техни „конкуренти“ имитират търговската им марка, показва проучване на агенция MBMD. Според изнесените данни едва 1% от подадените оплаквания в съда са от родни компании. През последната година от 275 сигнала за имитации и ментета митниците пък са регистрирали едва 3 с произход България. Какво означава тази впечатляваща небрежност? На първо място, че производителите ни не уважават самите себе си, камо ли клиентите. Във всяка нормална държава утвърдените имена и емблеми се бранят с всички възможни законови средства. Това е не само въпрос на престиж за съответната фирма, но и показател за корпоративна политика и култура. Второ, и то съвсем немаловажно, са загубите – и за притежателите на марката, и за тези, които веднъж са й се доверили. Но ако за компанията те имат предимно финансови измерения, то за потребителите понякога могат да се окажат застрашаващи здравето и живота. Да оставим настрана изгубеното завинаги доверие. Впрочем проблемът има и трета страна. И тя е в липсата на информираност у българските компании за наличието на съответните пишман производители, които директно паразитират на чужд гръб и пълнят гуши за чужда сметка. А и тромавата съдебна процедура, когато решиш да потърсиш правата си, също е в състояние да откаже дори и най-активните. Практиката навсякъде обаче е показала, че не държавата и съответните институции, борещи ментетата, са панацея за справяне с имитациите. Напротив, явлението няма как да бъде ограничено, ако инициативата не дойде от самите засегнати. Или казано в прав текст – ако не си помогнеш сам, и господ няма да ти помогне.
Прочетена 486 пъти

Станете почитател на Класа