Здравето на нацията също е бизнес

Решението на управляващите да намерят в най-скоро време юридическа формула футболните клубове да получат държавните стадиони за 35 години все пак е крачка в някаква посока.
Тодор Янакиев Решението на управляващите да намерят в най-скоро време юридическа формула футболните клубове да получат държавните стадиони за 35 години все пак е крачка в някаква посока. По отношение на отговорността за собствеността посоката изглежда добра. Правата за ползването на съоръженията преминават в частни ръце, а както е известно по цял свят, частникът е много по-добър стопанин на имота си, отколкото държавата. Босовете на футболните клубове отдавна настояваха това да се случи. Сега, когато явно желанието им скоро ще е факт, топката ще премине в тяхното поле. Големите им обещания за изграждането на модерни бази и съоръжения, които ще създадат условия за бързото израстване на футбола ни, ще трябва да бъдат защитени вече не вербално, а така да се каже – делово. Ако обаче се облегнем на опита от приватизацията през годините, изводът е един. Няма място за бурен оптимизъм Предстои да видим каква форма ще придобият апетитите за тези имоти и дали след разработването им няма да бъде отредена само поддържаща функция за спорта на собствената му територия. Ясно е, че новите стопани смятат да печелят от новите си придобивки, както е по целия свят. Но придобиването на принадена стойност само от футбол все още изглежда химера. Затова е нормално на мястото на старите стадиони да бъдат изградени многофункционални съоръжения, които да гарантират добър бизнес. Въпросът е обаче ресторантите, магазините и прочие т.нар. търговски обекти дали няма да подядат спорта. И не само това - необходимо е наистина да се намери и законодателно да се гарантира формула, която не само да осигури по-добри условия на професионалните футболисти, но и да предостави възможност за практикуването на масов спорт на дългосрочно преотстъпваните държавни бази. Бизнесът си е бизнес, но здравето на нацията също е бизнес, който касае с пълна сила и частника. И хич не е невъзможно най-накрая държавата във взаимодействие с предприемачите да започне да предлага действащи решения децата и средностатистическият човек да спортуват в прилични и достъпни условия. Все пак да получиш в София апартамент (колкото и да е разнебитен) за 35 години безвъзмездно ползване, си е удар в десетката, както и да го погледнем. Какво остава за една спортна база, разположена на декари столична земя. Така че, все нещо и за общественото блага трябва да може да се „отчисли“. Предстои да видим и как ще бъде решен още един деликатен, но много важен въпрос – какъв ще е статутът на тези бази при евентуална продажба на футболните клубове преди изтичането на правата им за ползване на съоръженията, в които те ще са вложили сериозни пари. В такъв случай трябва да е много ясно формулирано как ще бъдат гарантирани капиталовложенията, но и как стадионите ще си останат стадиони. И то на футболните клубове, а не на техните вече бивши собственици. Добрите примери по света Родината на футбола Англия е много добър пример как частният бизнес може да печели от най-популярната игра и да изгражда и поддържа страхотни стадиони и подготвителни бази. „Манчестър Юнайтед“ е най-печелившото футболно предприятие в света ($481 милиона на сезон ), което съответно носи и много сериозни приходи от данъци в държавната хазна. Стадионът на „червените дяволи“ „Олд Трафорд“ с капацитета си от 76 212 места пък е най-големият английски клубен стадион и всеки мач се пука по шефовете. От този сезон и „Арсенал“ се премести на новия си супермодерен 60-хиляден „Емирейтс стейдиъм“, тъй като трибуните на стария му „дом“ „Хайбъри“ не можеха да поберат и половина от зрителите, желаещи да наблюдават любимия си отбор. Разбира се, „Манчестър Юнайтед“ и „Арсенал“ разполагат и със страхотни тренировъчни бази, една инвестиция в бъдещето, от която всеки може да се поучи.
Прочетена 420 пъти

Станете почитател на Класа