Тройка с хепиенд

Минералната вода в Хисаря лекува множество болежки, но най-често я хвалят, че увеличава сексуалния мерак. Изглежда спа курортът повлия благотворно и върху нагона за власт на БСП, НДСВ и ДПС, които поискаха повторение на мандата. „Срещата беше на най-висококачествено равнище от гледна точка на дефиниране на проблемите, на формиране на темите, на коалиционно мислене и коалиционно взаимодействие“, обобщи впечатленията си Ахмед Доган.
Руслан Йорданов Минералната вода в Хисаря лекува множество болежки, но най-често я хвалят, че увеличава сексуалния мерак. Изглежда спа курортът повлия благотворно и върху нагона за власт на БСП, НДСВ и ДПС, които поискаха повторение на мандата. „Срещата беше на най-висококачествено равнище от гледна точка на дефиниране на проблемите, на формиране на темите, на коалиционно мислене и коалиционно взаимодействие“, обобщи впечатленията си Ахмед Доган. Той пожела и хепиенд на правителството. Тримата партийни лидери надуха фанфарите, възпяващи мира и дружбата между тях, и хвърлиха на поизгладнелите медии няколко мъгляви идеи под формата на актуализирана програма. Дори и повърхностен преглед на взетите в Хисаря решения обаче показва, че разделителните линии вътре в управляващата тройката се увеличават. Расте и напрежението, което изби най-видимо в перманентните клюки за смени на министри и зам.-министри. „Едно е информираността на обществото, а друго манипулацията и създаването на изкуствени интриги и изкуствени несъществуващи новини“, укори журналистите Сергей Станишев. Червеният лидер има защо да е изнервен от всекидневните и все по-фантастични гадания за ремонта на кабинета му. В същото време премиерът би трябвало да е наясно, че повечето от „новините“ се произвеждат и пускат в медийното пространство от неговите партньори и съпартийци. И че всъщност набъбването на инсинуациите се дължи на растящото зад усмихнатите фасади недоверие между трите партии. Разбраха се, но не конкретно Въпреки че лидерите надхвърляха предложенията си с единодушно кимане, стана ясно, че точката на консенсус по ключовите теми се намира отвъд хоризонта. Като че ли най-ясно пролича противопоставянето им в здравеопазването. Вместо точни решения участниците в правителството решиха да учредят поредната работна група, която да излезе с доклад през март. Освен повишаването на вноската с 3%, засега ДПС успява да прокара и идеите си за демонополизация на здравната система, приватизация на болниците и допускането на частни здравни фондове в нея. Тепърва обаче предстои да се уточнява дали Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), която се дотира от бюджета с малко над 2 млрд. лв., ще остане в привилегирована от държавата позиция или ще се конкурира на абсолютно равна нога с частниците. Отворен стои въпросът дали НЗОК ще има гарантиран дял от вноската или тя ще се разпределя според желанията на пациентите. Искането на НДСВ да се въведе доплащането в болничните заведения пък се натъкна на неразбирането на останалите две партии и засега не стои на дневен ред. По същия начин стоят нещата и в пенсионното осигуряване. БСП с мъка кандиса на варианта държавата да плаща една трета от вноските в частния сектор солидарно с работника и работодателя. Трите одобрени предложения са 8:8:8, 10:10:8 и 9:9:9 съответно за работник, работодател и държава. Изтръскването на бюджета с цел да бъдат облекчени предприемачите среща съпротивата на левите среди в БСП, както и на профсъюзните деятели. Тъмни облаци са надвиснали и над други „ключови“ решения. Станишев анонсира „бърза приватизация“ на „Булгартабак“, без да се знае по какъв начин (избор на стратегически купувач или чрез фондовата борса) ще бъде раздържавен тютюневият гигант. Но се знае, че трима икономически министри – Василев, Шулева и Овчаров вече „изпушиха“ в момент, когато посягаха към „Булгартабак“. Либерално срещу социално В разгара на облеченото в експертни лафове надцакване между БСП, НДСВ и ДПС постепенно се оформи нов фронт. Хората на Доган вече ясно говорят за либерална част на коалицията – царя и Сокола, и социален вектор – Станишев и Първанов. Разделението вече е на път да излезе от обичайните службогонски сплетни и да се превърне в трайно политическо. Зад намеците, които си разменят партньорите, прозират растяща пропаст между тях. ДПС например показва тотално неприемане на действията на социалистите – от разместванията на Пирински в НС през здравната реформа до газово-нефтените проекти на президента с Русия. Настояванията на царя за смяната на министри и зам.-министри от жълтата квота продължават да срещат упоритостта на премиера Станишев, който не желае безразборно да размества върховете на изпълнителната власт. В дъното на размириците в тройката са няколко фактора, свързани с разпределението на сферите на влияние и предстоящите след година и малко редовни избори за 41-во Народно събрание. Хората на Доган все още стоят отбити от кранчетата в здравеопазването, където се въртят няколко милиарда лева. Нямат свой човек на уютно място (тоест при разпределението на ресурсите) нито в здравното министерство, нито в касата. Освен това още не са преглътнали безцеремонното превземане на дебрите и балканите от страна на „Позитано“ 20 през лятото чрез създаването на агенция по горите начело с червен кадър. Към възпаленията може да се причисли и една небрежно пропусната на семинара тема – борбата с организираната престъпност и корупцията. Работата е там, че новосъздадената Държавна агенция по национална сигурност бе окупирана напълно от БСП, което раздразни царя и Доган. Още повече че ДАНС се очертава като най-мощният инструмент за събиране на информация и прокарване на влияние от началото на прехода. Пъзелът на властта допълнително се разбърква и от сложните семейни отношения на президента Първанов с червената централа. По неофициална информация на държавния глава не е била показана актуализираната програма на кабинета, нито пък му е искано мнението за сбирката в Хисаря. Явно сянката на Първанов като неофициален патрон на тройната коалиция стряска вече не само ДПС и НДСВ, но и БСП. Баланс между силни и слаби Към еквилибристиката с ведомства и служби следва да се отчете и наближаването на вота за парламент. От няколко месеца между „Врабча“ 23 и „Стамболийски“ 45А вървят совалки за създаването на предизборен Либерален алианс. На конгреса на жълтата партия миналия юни Доган се пошегува, че той трябва да се учи от НДСВ на толерантност, а пък царят да се поучи от него на партийно строителство. На този етап Сакскобургготски лаконично определя Либералния алианс като „работеща идея“, и напомня, че партньорите следва да се поучат от грешките на миналото. В случай че политическият годеж се осъществи, той ще напомня на коалицията ОНС от 1997 г., когато Сокола рециклира политически динозаври като Александър Каракачанов, Милан Дренчев, Венци Димитров и Арлин Антонов. Показателен е и завоят на ДПС, което в началото на мандата работеше тясно с БСП и беше охладняло към царя заради участието му в бламирането на първия проектокабинет „Станишев“ през лятото на 2005 г. Сокола преразгледа поведението си още след президентските избори, отчитайки, че победата на Първанов засилва неимоверно червения отбор и той започва да се намества във всички сфери. А и философията на Ахмед Доган за „взаимозависимост и баланс между политическите играчи“ предполага помощ за слабия и натиск върху силния, за да бъде спряно разрастването на БСП. Въпреки назрелите противоречия трите партии още са далеч от бракоразводен процес, тъй като зестрата на управлението е твърде солидна. Взаимното отдалечаване между БСП, НДСВ и ДПС открива нови хоризонти пред Бойко Борисов. От една страна ГЕРБ ще може да насочва атаките си така, че да увеличава разнобоя вътре в тройката. С което да отслаби позициите на съуправляващите днес партии. Така че столичният кмет може да е спокоен, тъй като при евентуална негова победа на вота догодина той ще има възможност свободно да избира коалиционни партньори. Без да се съобразява със сантиментите на Станишев, Сакскобургготски и Доган.
Прочетена 337 пъти

Станете почитател на Класа