Миграцията като оръжие и морала в политиката

Миграцията като оръжие и морала в политиката
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.03.2020
  • Сподели:

Няколко години ЕС не създаде обща стратегия и поведение. След като е очевидна грешката ни, трябва да се отнеме поне лостът за контрол на миграцията, който ЕС подари на Ердоган и Брюксел сам да се заеме, като премахне ембаргото над Сирия

 

ЕС отново е на път да направи грешен ход в миграционната си политика, доколкото има опити въобще за такава. Дефицитът на експертиза в управляващите и усилията на премиера ни да се впише със свой принос в решаване на актуална кризисна ситуация, опирайки се на погрешна в основата си позиция на европейски лидери като Ангела Меркел, ни тласкат към задълбочаване на проблемите, а не към решаването им.

Използваните от президента на Турция Ердоган методи на поредното изнудване внасят отново разделение в Европа, но вече в една ситуация, различна от тази през 2015 г. Разликата е в много по–слабата подкрепа за опита да бъде формулирана една неефективна и погрешна мигрантска политика. Страните възприемат и продукта на мултикултурализма, какъвто е Глобалния пакт за миграция, като форма на диктат. Разраства се чувството за отнемане на демократични права за сметка на други интереси.

По-различна е днешната ситуация и в отношението към Турция и сегашнато й президентско управление. Зад официалната политическа подкрепа от Европа има силно скърцане със зъби. Особено след опитите му да ни въвлече във война, който бе туширан поне външно на срещата на НАТО на 03/04 декември 2019 г. в Лондон. Отдавна бе осъден моралът на държавник, който си позволява да изнудва и заплашва ЕС и отделни държави с мигрантска вълна. Но днес още по-скандална е двуличната политика на президент, който се възползва от нещастието на хората, за да ги тласне към авантюра да атакуват границите, лъжейки, че те били отворени, само за да постигне ефекта от сплашване на европейските политици и изтръгване на финансови помощи от тях. Още повече да го прави по елементарен начин, който не може да заблуди и средно интелегентен политик в Европа, защото веднага стана ясно, че сред организирано изпратените "бежанци" нямаше нито едни от Идлиб.

Аргументът на премиера Бойко Борисов за изнесени центрове за бежанци извън територията на ЕС, финансирани от нас, е приемлив по принцип и тази идея се защитаваше още преди години както в ЕС, така и от български експерти. Но не и при условията, създадени от Ердоган днес, в окупирани от турската армия и придружаващите я джихадистки наемници провинции на съседна държава в нарушение на международното право.

Защото, ако финансираме неговите планове, ставаме съучастници в извършеното етниченско прочистване, брутални убийства, турцизиране, икономическо експлоатиране и най вече в подпомагане на четирите терористични организации в Идлиб, най–голямата от които "Хайат Тахрир ал Шам" е произлязла от "Ал Кайда", а в другите се подвизават бойци от "Ислямска държава". Не случайно Турция в момента е в международна изолация. Ако й помагаме да излезе от тази изолация, то трябва като ЕС да получим насреща много по-различни признания, промени и конкретни действия.

Затова решението на проблемите в сегашната ситуация не е в предоставяне на огромни финансови помощи на Турция (и досегашните два транша по 3 млрд. евро потъваха в по-голямата си част, а споразумението с ЕС действаше незадоволително - справка Гърция). Това само би задълбочило зависимостта ни от прищявките на Ердоган да разширява влиянието и ролята си в Сирия по начин, не съотвестващ на международното право и демократичните норми.

Няколко години ЕС не създаде обща стратегия и поведение. След като е очевидна грешката ни, трябва да се отнеме поне лостът за контрол на миграцията, който ЕС подари на Ердоган и Брюксел сам да се заеме, като премахне ембаргото над Сирия, държавите ни възстановят дипломатическите отношения, а ЕК разработи и участва в международно финансиране на възстановяването на разорената от войната държава.

Т.е. не да се делегират правомощия на Турция, а да се провежда собствена европейска политика към Сирия и възстановяването й. Тя трябва да бъде придружена и с изисквания за защита на всички християни, друзи, алавити и кюрди в близкоизточните страни и Турция, както и да бъде осъдена практиката на подкрепа и използване на терористични организации от държавите за силово решаване на свои външнополитически амбиции.


Не центрове, за каквито говори премиерът Барисов, а сигурност трябва да бъде изнасяна за страните, от които се поражда миграция към Европа, а това означава в тези страни, но и в транзитните за мигрантите страни да се издграждат структури за сигурност.


Вместо това обаче, се очертава предстоящ натиск върху източноевропейските държави да приемат всички мигранти със знак на равенство между бежанци и икономически мигранти и обща позиция за сваляне на Асад от власт в Сирия, като предварително условие.

С досегашното си безкритично туземско преклонение няма да е изненадващо, каква позиция ще заемем ние в България.


От друга страна, като че ли не си даваме сметка, че в резултат на досегашната си политика ЕС не е факторът, който може да въздейства за решаване на останалите проблеми в региона на Близкия Изток, сред които е и приключването на войната в Сирия. Ако трябва да търсим международна подкрепа, то тя би трябвало да включва Вашингтон, Москва и Брюксел.


Не трябва да се преувеличава значението и на Frontex, макар че председателят на ЕК г-жа Урзула фон дер Лайен обеща изпращането на представители в Гърция и България. Въпреки, че недостигът на кадри в него все още надминава 5000 души, задачите му бяха разширени и с такива срещу престъпността и тероризма, а предложенията му включват най-вече помощ с експерти по фалшиви документи и при масов мигрантски поток. От докладите им обаче е видно, че контролират повече дали не се отнасяме грубо с мигрантите (справка - интервюто на директора на Frontex Fabrice Leggeri в седмичника „Ди Цайт” от 19.02.2020 г.), а не представляват реален потенциал за възпиране на мигрантите.


Разпространяваните от някои организации и политици позиции, че "в момента възможностите ни да приемаме бежанци са много високи" и сме можели да устроим, нахраним и осигурим 10 000 души, са наивно доброволно влизане в клопката на една провокация от страна на Ердоган, но същевременно и сигнал към трафикантите, какъвто беше призивът на Ангела Меркел през 2015 г. в стил "елате хиляди младежи".

Авторите на подобни призиви не са ли наясно, че автоматично се задейства правилото за "първа страна, в която е влязал бежанецът" и задължението ни да поемем всички грижи за него или да ни го върнат, ако успее да продължи за други страни?


Трябва да признаем, че инициативата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да се запознаят на място с обстановката на гръцко - турската и българо - турската граница е похвална, но те трябва да се заемат не с последиците, а с корените на проблемите. Дано зад думите на г-жа Урсула фон дер Лайен, че са провели "разговор за стратегическия подход, който предприемаме по отношение на миграцията и как да работим с Турция в региона", действително стоят "стратегически" оценки като основа за решения. От заявеното от премиера Борисов преди това обаче, за готовнистта ни да инвестираме, т.е. да се съгласим с исканията на Ердоган, можем да предположим, че едва ли става дума за "стратегическа" промяна, а само за по-нататъшно обвързване и зависимост.


Не са ни необходими помощи от ЕС и на нас, за да строим лагери и се грижим за "псевдобежанци", като тези, които днес са в Одрин, защото в Турция война няма, а цялостна реалистична политика на ЕС по мигрантския проблем, чийто сегашен цикъл ще продължи с нарастваща интензивност през следващите 15 години, а международната общност да вземе в собстевни ръце възстановяването на Сирия.

 

Симеон Николов

 

Станете почитател на Класа