Еврото може да бъде спасено чрез превръщането му в цифров стейбълкойн

Еврото може да бъде спасено чрез превръщането му в цифров стейбълкойн
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    25.11.2019
  • Сподели:

Когато икономическата слабост се превърне в рецесия, наблюдението на Лев Толстой, че „всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин“ ще влезе в сила за страните от еврозоната. Увеличаването на икономическите различия ще внесе напрежение в еврозоната, което може да доведе до нейния крах.

Проектът за Европейския валутен съюз (ЕВС) остана незавършен. Докато банкнотите, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), са с еднакво кредитно качество, стойността на еврото, депозирано в банките, варира между отделните страни в зависимост от финансовата мощ на националните правителства да гарнатират депозитите при фалит на банки, пише за Financial Times Томас Майер, бивш главен икономист на Deutsche Bank.

Най-критичният компонент на банковия съюз - общото застраховане на депозитите, все още липсва поради политическата съпротива срещу споделянето на риска. Макар наскоро германският финансов министър Олаф Шолц да предложи потенциален компромис, критиците твърдят, че еврото е обречено.

Според Майер има решение: създаването на истинско дигитално евро. Първата стъпка към такова цифрово евро би била въвеждането на банков депозит, изцяло гарантиран с пари от централната банка на еврозоната. ЕЦБ би могла ефективно да създаде средства, необходими за покриване на депозита, чрез закупуване на непогасени държавни облигации в еврозоната.

Като втора стъпка сигурният депозит може да бъде създаден като дигитални пари от централната банка, които могат да се прехвърлят от човек на човек или от компания на компания с помощта на блокчейн технологията. След това еврото ще се превърне в "стейбълкойн", подкрепен единствено от държавни облигации. Само ЕЦБ (а не търговските банки) ще бъде отговорна за издаването му.

За да защити този нов актив от злоупотреби от страна на правителства и фалшифициране, електронното евро може да разполага с цифров воден знак. Това би означавало вграждане на правилата за първоначалното установяване и бъдещото увеличение на паричното предлагане като „интелигентен договор“ в кодирането му.

Паричното предлагане ще бъде увеличено чрез по-нататъшни покупки на държавни облигации, но такива покупки ще трябва да бъдат съгласувани независимо от политическото влияние и използвайки дългосрочна перспектива.

Например, растежът на паричното предлагане на дигиталното евро може да бъде обвързан с очаквания потенциал за растеж на икономиката на еврозоната.

Вместо да разчита на банковото кредитиране, паричното предлагане ще бъде разширено чрез увеличаване на притежаваните от ЕЦБ държавни облигации. За да се избегне печатането на пари за финансиране на дефицитите в държавния бюджет (както предлага модерната парична теория), правителствата могат да се ангажират да разпределят парите, които получат от продажбата на облигации, директно към своите граждани като „паричен дивидент“.

В свят на дигитално евро основната роля на търговските банки ще бъде да приемат депозити и да отпускат кредити на предприемачи. Те биха могли да продължат да създават пари чрез кредитиране, но няма да има държавна гаранция за конвертиране по паритет в цифрово евро. Банките ще започнат да приличат на инвестиционни фондове, чиито активи са защитени от загуба чрез капиталов буфер. Спестителите ще могат да избират банката, която е подходяща за тях според предпочитанията им за възвръщаемост и защита срещу загуба. Централната банка би загубила възможността да използва лихвените проценти, за да управлява създаването на кредитни пари от банките за целите на монетарната политика. Като се има предвид сегашното безсилие на паричната политика в свят с отрицателни проценти, това едва ли би имало значение.

Дигитализацията предлага начин за намаляване на дълга на държавите от еврозоната и за защита на еврото. Фискално консервативните северни страни биха се съгласили на еднократна монетизация на стар дълг в баланса на ЕЦБ, за да се гарантира създаването на сигурни пари. В замяна на това силно задлъжнелите южни страни ще трябва да приемат, че след финансирането на старите дългове по-нататъшното им спасяване чрез нова монетизация на техния дълг ще бъде невъзможно. Процесът ще премахне от пазара държавни облигации на стойност 7 трлн. евро. Публичният дълг на всички страни от еврозоната може да бъде намален до по-малко от 25 на сто от брутния вътрешен продукт, като им даде нова възможност за разумна фискална политика.

Парите, създадени чрез банков кредит, се нуждаят от силна държавна гаранция, която еврозоната не успя да изгради. От друга страна, цифровите пари могат да съществуват без такава гаранция. Дигиталното евро, емитирано от ЕЦБ, не само ще бъде по-силно, но ще може да се конкурира с долара, както и с други цифрови пари, за да се превърне в глобална резервна валута.

Централните банкери са консервативни по природа и не са склонни към експерименти. Но опряни до стената, те скоро няма да има друг избор, освен да обмислят експериментално лекарство, за да спасят еврото от разпадане по време на следваща рецесия.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа