Политическият климат през есента

Политическият климат през есента
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    02.09.2019
  • Сподели:

Политическата есен ще бъде по-динамична от очакваното, но няма да доведе до трайна промяна в климата. Няколко едновременно развиващи се процеса ще определят равновесието на политическата система. На повърхността изглежда, че местните избори ще имат най-съществено значение за перспективите пред управляващата коалиция. Резултати от местни избори никога не са водили до политическа криза, но е налице очакване, че този път по отношение на големите градове и най-вече на столицата евентуална загуба на управляващите би могла да се превърне във фактор за промяна в политическата ситуация.

Местните предизборни коалиции запазват значението си на експериментална лаборатория по отношение на следващите парламентарни избори. Управляващата на национално равнище коалиция няма да се възпроизведе в същия си вид почти никъде. Това означава, че партийният профил на местната власт ще продължи да се различава съществено от този, който определя националната политика.

Стратегията на ГЕРБ се променя съществено след европейските избори по посока на идентифицирането на потенциален стратегически съюзник в лицето на СДС. На свой ред, на местно равнище БСП, АБВ и други леви формации ще търсят по-добри възможности за взаимодействие. Залогът е различен. При ГЕРБ става дума по-скоро за стратегическа промяна, която да гарантира устойчивост, докато при БСП приоритет е управлението на щетите от напрежението между националното ръководство и местните структури.

Партиите от Обединени патриоти ще търсят възможности за оптимално позициониране в местната власт – като ресурс за стабилизиране на присъствието си в националната политика, но и като временен заслон при евентуално разгръщане на политическа криза. Техните шансове са различни. Съвместното явяване на ВМРО и НФСБ би могло да е успешно и за двете формации, независимо от пропорциите в подкрепата за тях. По-вероятно е останалите патриотични и националистически формации да последват двете формации или поне ВМРО, за да си осигурят представителство в местната власт.

В същото време "Атака" се намира в риск от относителна загуба на влияние, която би могла да доведе до нова фаза на радикализиране. В условията на относителна изолация и при ограничените си ресурси в местната власт, "Атака" би могла да потърси по-активно взаимодействие с радикални формации от левия политически спектър, включително и за да се противопостави на управляващата коалиция.

ДПС ще се стреми към стабилизиране на резултатите от европейските избори и укрепване на позициите си в регионите, където традиционно присъства. Кризата, предизвикана от ДОСТ изглежда преодоляна, но Движението все по-често ще трябва да се конкурира с други политически субекти, за да запази досегашното си влияние.

Воля ще се бори за стабилизиране на регионалното си влияние, след като се оказа че участието й в законодателната власт не може да гарантира съществено национално представителство. Изглежда, че тя ще се завърне към профила на останалите бизнес-партии, които възникнаха на местно равнище и се установиха трайно в българския политически пейзаж.

Бизнес партиите и техните партньори биха могли да направят своето голямо завръщане след 2007 година, когато за първи път демонстрираха своите възможности. Трайното размиване на партийния профил в местната власт и практиката на „плаващи” мнозинства в общинските съвети, прави именно тези политически субекти много по-ефикасни при постигането на конкретни цели. Изглежда, че на много места дори парламентарно представени партии ще търсят взаимодействие с местните бизнес коалиции.

Новите политически субекти, които са в процес на конструиране, не разчитат на местните избори, освен като на платформа за политическа реклама. Нито един от обявените до този момент проекти няма стратегическа перспектива за трайно присъствие в управлението на всички равнища. Популистката претенция винаги е насочена към централната власт и традиционно възприема местното самоуправление като „бавна писта”, като второстепенно и пренебрежимо по значение присъствие в политическия живот

Част от ключовите проекти на управляващото мнозинство и правителството навлизат в своята решителна фаза. Динамиката на управлението ще нарастне в изборния период, но освен това предстои приемането и на стратегически решения с дългосрочни последствия. Предстоят важни решения по отношение на енергийните проекти. Важно е модернизацията на Българската армия да продължи, независимо от съпротивата на кръговете, които успяваха досега да блокират този процес. Стратегическо значение имат реформите в администрацията и усилията за промяна в модела на стратегическо планиране и управление.

Изборът на нов главен прокурор фокусира за кратко общественото внимание върху развитието на процесите в съдебната власт, но те ще имат все така ключово значение за качеството на управлението. Тук не става въпрос само за отмяната на мониторинговия механизъм, а за устойчивостта на самите институции на съдебната власт. Налице са всички предпоставки противопоставянето да продължи, но поне засега то няма потенциала да предизвика нито нова вълна от реформи, нито системен политически ефект. Предстои поредният преходен период, в който би трябвало да се генерира енергия и подкрепа за структурни и функционални промени, които да повишат гаранциите за върховенство на правото и равенството на гражданите пред закона.

Едновременно с това предстои формирането на новата Европейска комисия и определянето на мандата на българския комисар в нея. От гледна точка на управленския процес в България, предстои оценката на постигнатото по оперативните програми и подготовката на новия програмен период в съотвествие с приоритетите на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. След края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз темата за качеството на европейската интеграция на България отново е извън общественото внимание, но именно тя ще определи перспективите за присъединяване към еврозоната и Шенгенското пространство.

Времето е кратко и ще бъдат необходими много интензивни усилия за съгласуване и извеждане на приоритетите на България спрямо профила на новата Комисия. По всичко изглежда, че той ще бъде доминиран от разбирането за необходимостта да бъде осигурен преход към бъдещ нов договор за Европейския съюз, но именно в подобни периоди възниква т. нар. „прозорец на възможности”, от който България трябва да се опита да се възползва.

Местните избори ще бъдат решително изпитание за Демократична България. По всичко изглежда, че т.нар. градска десница ще стане още по-градска, фокусирайки усилията си само към постигането на добри резултати в големите градове. От една страна това изглежда разбираемо, доколкото традиционната електорална подкрепа е съсредоточена именно там. От друга – това е допълнителна, вторична форма на изолация, която скъсява хоризонта пред ДБ по отношение на следващите парламентарни избори. Именно в големите градове ДБ ще трябва да се конкурира и с НПО-партиите, с които не успява да постигне единодействие. Това може да се окаже риск пред постигането на желаните от тях резултати. Климатичните промени не се свеждат само до качеството на атмосферния въздух или до температурните амплитуди. В българския политически климат въздухът няма да стане по-чист, но няма да се стигне и нов „парников ефект”. Локалните „бури” ще отминат бързо, без да озонират в достатъчна степен местния климат. Основните политически фактори не са заинтересовани от резки промени, които биха могли да освободят пространство за бързо навлизане на нови партии или движения. Но съсредоточени в усилията си да запазят равновесие или да стабилизират позициите си там, където се намират в момента, политическите партии могат да се окажат неспособни да разпознаят симпомите на промяната, която вече е в ход.

 


Прочетена 107 пъти

Станете почитател на Класа