Корнелия стори това за БСП, което направиха гъските за Рим

Корнелия стори това за БСП, което направиха гъските за Рим
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    12.07.2019
  • Сподели:

За политическата анемия и недостига на червени кръвни клетки

 

Ето че 12 години в редиците на Българската социалистическа партия приключиха. С бавна крачка влизам в местния клуб, за да върна партийния билет. След 15 минути вече съм на чист въздух. Усещам изненадваща лекота, но в същото време и сянката на нещо недоизказано – сякаш би било грешка просто да си тръгна без да изразя позиция за това, което смятам, че е очертаваща се мащабна криза пред БСП и българската левица. И тъй като вече съм външен човек, чувствам се напълно свободен да изложа странични наблюдения без обвинения в „ниновизъм” или участие във „вътрешната опозиция”. БСП върви по пътя на идеен, организационен, кадрови и финансов крах. Социалистическата партия трябва или да опита да излезе от блатото със сериозни колективни усилия, или да е готова да посрещне политическа катастрофа.

На смъртно легло ли е БСП?

През годините все се намира по някой анализатор, който да даде диагноза, че БСП е на смъртен одър, болна от неизлечима болест. Противно на тези очаквания, социалистическата партия все се отървава и не е тръгнала да „види Карл Маркс”, както се изразяват китайците. Партията демонстрира завидни способности да реагира на обществените трансформации и да отговори на политическите очаквания. Нека обаче не се заблуждаваме – БСП не е някоя млада девойка в разцвета на силите си. Столетницата дава всички признаци на политическа анемия – патологична липса на червени кръвни телца – градивният елемент на кръвоносната система. Организмът на старата дама произвежда все по-малко качествени еритроцити. Иначе казано, партията не съумява да привлече естествени лидери и талантливи делови хора, които да водят партийната политика.

От история знаем, че когато царят умирал и нямал наследници, върху болярите падала тежката задача да изберат нов батюшка. Често пъти аристократите били заслепени от амбициите си и като не могли да се преборят за царската корона, решавали проблема по друг начин. За цар бил избиран най-посредствения измежду тях. Надеждата била той да бъде лесно манипулируем. По идентичен начин в БСП властва болярският принцип на антиселекцията. Когато старият партиен лидер се оттегля, той посочва за своя приемник някой от по-послушните и непретенциозни личости в своето обкръжение, който да ползва като свое „алтер его”. С времето новият лидер неизменно се еманципира от бившя си ръководител и се обгражда с още по-посредствена свита, лоялна нему. Когато за самия нов партиен вожд дойде времето да се оттегли, процесът се повтаря отново и отново, за да се стигне до днешната кадрова и организационна ситуация. Спестявам примерите от уважение към бившите другари.

БСП има недостиг на не какви да е кръвни клетки, а именно на червени. Тромбоцити има дори над нормата. Деидеологизацията от последните години достигна своята кулминация с възторга по Маргарет Тачър, която, ако да бе жива, сигурно би разширила списъка си с големи постижения – начело на които стои явлението Тони Блеър, определен от Тачър за неин най-голям успех. В случай, че БСП престане да бъде идейна общност от хора, тя няма да бъде нищо по-различно от „Б” отбор на ГЕРБ – деидеологизирана група, обединена около ламтежа за власт. Такава организация е ефективна, когато е начело на държавното кормило, но в опозиция започва да се разпада на съставните си части. Светът днес се променя с исторически темпове. Традиционното класово разслоение и антагонизъм, характерни за индустриалното общество, са в миналото. В България бавно се формира прослойка от добре интегрирани в новото постиндустриално общество млади и на средна възраст хора, които са политически непредставени. За съвременната левица не е приоритет хората да са еднакво бедни, а целта е по-скоро всички – включително работниците и средната класа – да усетят ползите от глобализацията. В неолибералната антиутопия на нашето настояще това е привилегия единствено на транснационалните корпорации и техния висш мениджмънт. Вместо да са в крак с времето, днешните образователни, социални и културни институции се оказват неспособни да отговорят на промените и продължават да възпроизвеждат исторически отминал модел, който ежегодно бълва армия от безработни юристи и икономисти, масова емиграция и щедра доза чалга. За голяма част от тези млади абсолвенти опитите за уреждане на достоен живот в България се оказват провал не по тяхна вина, а единствено поради липса на адекватни за съвременните условия умения и квалификации, придобити от българското училище. Днес е явна нуждата от прогресивна визия за българското общество през XXI, очертаваща контурите на нова модерна България. Единствено на левицата й приляга да реши подобна национална задача. Ако БСП не отговори своевременно на императивите на своето време, а продължи да се вживява в неприсъщата роля на шизофреничен антикорупционер, ще бъде пометена от колелото на историята.

Корнелия срещу елита

Сблъсъците в БСП днес породиха тежка вътрешнополитическа криза. Патовата ситуация е продиктувана от това, че Корнелия иска, но не може, а елитът може, но не е искан. В известен смисъл силата на Нинова е правопропорционална на слабостта на нейните критици – част от утвърдилия се през години партиен елит. Първата жена, начело на Националния съвет, демонстрира силна амбиция да седне в креслото на Бойко Борисов. С това тя успя да мобилизира членовете на партията и образно да изправи на крака актива. Трудно биха били оборени аргументите, че Корнелия Нинова наистина вкара БСП в период на подем. Нинова изигра за БСП същата роля, която имаха гъските при нападението на галите над Рим. Тя събуди партията в миг на опасност, но анемичният организъм на БСП под нейно председателство просто не съумя да мобилизира достатъчно мъже, годни да носят оръжие.

Поради това днес Корнелия Нинова изпадна в нерешима дилема. Председателят на партията започва да проявява синдрома на куция кон. Както е известно, костите на конете заздравяват много трудно и дори животното да се възстанови след година, то никога повече не може да се състезава или работи. Затова, когато едно такова животно счупи крак, то се приспива. БСП е суров политически колектив, показал, че във всеки момент е готов да приспи от политическия живот своя primus inter pares. Няма друга подобна организация, която така жестоко да се разправя със своите доскорошни политически лидери, когато те престанат да бъдат адекватни на променящите се условия – примерите са пред очите ни – от Трайчо Костов и Тодор Живков до наши дни – Виденов, Първанов, Станишев, Миков. След две спъвания на финалната права на изборите за Народно събрание и Европейски парламент, Корнелия Нинова се отправя към трети опит на местния вот, начело на една раздирана от конфликти, организационно и финансово разклатена партия. Трети провал означава почти сигурно счупен крак за впрегналата БСП в ярема си Нинова. Корнелия вероятно би искала да ближе рани докато се възстанови, но щетите от подобно поражение са необратими и не заздравяват.

Опасността пред БСП е свързана с новите правила, по които ще се избира партийният първенец. Едни преки избори за председател по новия устав през 2020 година може да се окажат катастрофа. Политическата логика ще диктува Нинова ритуално да бъде жертвана в името на колектива, оттегляйки се достойно. Няма обаче да са налице политически и правни механизми за това. А пък едва ли тя ще е много навита, като се има предвид сегашното й поведение. При пряк вот с вътрешнопартийна демокрация от познатия ни тип на дневен ред ще излязат въпросите за легитимността на ръководството и реалното, а не виртуално разцепление в БСП. Опит Българската социалистическа партия да се трансформира от подчертано колективистична организация към класическа лидерска партия не е правен в нейната близо 130-годишна история. Има бегла възможност експериментът да проработи, но това едва ли може да стане без цялостна вътрешнопартийна консолидация.

Садете дървета, другари

Изход винаги има и той минава през устойчиво вътрешнопартийно решение. Компромис. Корнелия Нинова би могла да започне да разсъждава над въпроса за свой приемник в близко бъдеще, а доайените от вътрешната опозиция да се замислят дали не е дошъл моментът да дадат път на някой нов човек с качества, на когото имат доверие. Партията следва да се отвори към всички леви формации, движения и интелектуални кръгове, а не да търси врагове там, където ги няма. Грохналата политически БСП днес е длъжна да засее семената, от които утре да ожъне богата реколта. Когато веднъж в началото на XX век командващият френските колониални войски в Мароко и Алжир генерал Луи Лиоте решил да се разходи под жаркото африканско слънце, той намерил решение срещу убийствения пек. „Посадете дървета около пътя!“, поръчал той на своите подчинени. „Но, Ваше превъзходителство, дърветата ще пораснат след десетилетия“, възразили войниците. „Именно заради това още от днес се залавяйте за работа“, бил отговорът на генерала. БСП не може повече да продължава да се самоизяжда и трябва да намери мъдростта и силите за дългосрочни политически решения. В противен случай сценарият ще се развие по начин, който всички добре разбираме.

 

 

Николай Николаев

Прочетена 280 пъти

Станете почитател на Класа