Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата

Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата
  • Автор:  Евгения Маринова investor.bg
  • Дата:  
    10.10.2018
  • Сподели:

Комплексни мерки в образованието, социалната, данъчната и бюджетната политика биха могли да намалят бедността и неравенствата в България. Пътят за преодоляването на тези проблеми минава през данъчна оптимизация, въвеждане на необлагаем минимум, диференцирана ставка на ДДС, засилено таксуване на натрупания капитал, инвестиции в образование и човешки ресурси. Това са част от идеите, които се чуха от участниците в кръгла маса "Неравенства и бедност в България", която се проведе под патронажа на президента Румен Радев.

 

Данъчна оптимизация, инвестиции в човешки капитал – мерки срещу бедността и неравенствата

 

Днес неравенствата в България са далече от всякакви средни европейски показатели. Стотици хиляди българи живеят в бедност и в социално изключване, поставени са в унизителни условия да не могат да посрещнат елементарни човешки нужди, каза президентът Румен Радев, който откри кръглата маса.

Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото, има някакъв праг, до който те са допустими, но неравенствата днес в България са далече от всякакви средни европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие, подчерта държавният глава. Бедността ражда корупция и престъпност, бедността е липса на справедливост, на работа, на образование, на здравеопазване, на сигурност, липса на шанс за реализация, посочи президентът.

По последни данни на Евростат за България, които бяха цитирани в началото на форума,разликата в доходите за 2017 г. между 20-те процента най-богати българи спрямо 20-те процента най-бедни българи вече е осем пъти, при средни нива в ЕС - 5,2. Над 1,7 милиона българи живеят с доходи до 600 лева при месечна издръжка на живот за тази година, изчислена от КНСБ, 585 лева. Над 2,3 милиона българи живеят с месечни доходи до 1000 лева. Около 400 хиляди българи живеят със средни доходи между 1000 и 2000 лева месечно, което според разбиранията ги определя като средна класа, но в същото време тези доходи не им осигуряват икономическа сигурност, която е характерна за тази класа. Други 400 хиляди българи работят, но са бедни - с доходи под линията на бедност - 321 лева за тази година. 

Състоянието на България в ЕС е състояние на все по-голямо потъване в евроблатото на европейската бедност, каза проф. Гарабед Минасян. Според него планирането на разходната част на бюджета се отдава значително по-трудно на Министерството на финансите. Той посочи, че ако бюджетните излишъци се реализират като важни дългосрочни инвестиции, те биха довели до ръст на БВП. инвестиционната държавна политика у нас се оценява като рискова и водеща до мащабни корупционни практики, подчерта икономистът.

Да се създаде ново убеждение за съдържанието на бюджета и за начина, по който се използва като механизъм за ограничаване на бедността – за това призова проф. Христина Вучева. По думите й у нас има увлечение той да се възприема като инструмент на макроикономическите цели, но бюджетът е еманация на конституционните права на хората и поради тази причина в целия западен свят се използва за осигуряване на финансовите условия за колективните им потребности. Според проф. Вучева идеите за диференциация на ДДС трябва да се осмислят по-сериозно и да се направи анализ за това от финансовото министерство по групи потребителски стоки. Финансистът посочи, че преминаването към прогресивно облагане едва ли ще реши проблемите с неравенствата у нас в условията на свободен пазар, защото прогресията би била ефективна, ако се въведе в целия свят или поне в целия ЕС. Иначе няма да постигнем желания ефект. 

За нея въвеждането на необлагаем минимум за хората с ниски доходи под формата на връщане на данъци е добра мярка, както и да се обмисли дали да не се въведе отделен данък, насочен към хората с най-високите доходи - над 5000 лева месечно, например.

Икономистът Атанас Пеканов (WIFO) коментира, че преди време в икономическата теория е имало предпоставяне, че с икономическия растеж автоматично вървят неравенства, които след това започват да намаляват. По думите му това обаче не се случва автоматично и вече е ясно, че прекалено високите неравенства могат да бъдат опасни, а в България икономическите неравенства са най-високи от всички страни в ЕС. Според него неприятното е, че неравенствата остават толкова големи и при разполагаемия доход след данъци и социални трансфери, което показва, че данъчната и социалната системи не подпомагат намаляването им.

Пеканов посочи някои мерки за борба с неравенствата и бедността - въвеждане на необлагаем минимум, диференцирана ставка на ДДС, както и засилено таксуване на натрупания капитал - силно прогресивен данък върху наследствата, върху големите имоти и имущества, увеличаване на максималния осигурителен доход, данък дивидент и екологични данъци.

Икономистът отбеляза, че образователните неравенства са също един от основните проблеми, защото унищожават бъдещия потенциал на икономиката на България.

Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), обърна внимание на инвестициите в човешки капитал. Основната предпоставка за бедността и неравенствата у нас според него е заради очертаващите се големи различия в качеството на човешкия капитал. Става дума за различия между грамотно и неграмотно население, което води до задълбочаване на неравенствата.

Прочетена 215 пъти