НЯКОЙ РАЗБРА ЛИ ЩО Е ОБРАЗОВАТЕЛНА РЕФОРМА?

Валери Найденов Репликите на двамата министри за „седянката“ разкриха тайната стратегия на правителството в мача срещу учителите – размотаването и протакането. Във футбола на това му викат „катаначо“.
Валери Найденов Репликите на двамата министри за „седянката“ разкриха тайната стратегия на правителството в мача срещу учителите – размотаването и протакането. Във футбола на това му викат „катаначо“. Даже се говори, че цял екип мъдри социологически глави сметнал минута по минута как учителите ще рухнат в рамките на един месец. Обаче, като гледаме как парламентът се загради ала 1997, това май не е катаначо, а паникачо. Ако, вместо да се мотае, властта бе изпреварила събитията, ако бе вдигнала заплатите още през май, щеше да й излезе поне два пъти по-евтино без никакви заграждения около парламента. Бавят, когато трябва да бързат Човек има усещането, че ако правителството има някаква стратегия, то стратегът не е Станишев, а Стоичков. Защото всичко става обратно на разума и логиката. Например таксиметровите шофьори получиха своето на мига, макар че те не могат да си позволят да останат повече от 1 ден без работа. Затова пък учителите спокойно могат да чакат до безкрайност и пак ще са на печалба. Точно с тях обаче правителството се размотава и протака. Какво би трябвало да обяснят уважаемите мъдри глави на уважаемите министри? Първо, че учителите са 99 на сто учителки. Те са омъжени и има кой да издържа семейството. Така че за разлика от таксиметровите шофьори те могат да стачкуват до следващия край на прехода. Второ, учителите имат втори доход. Колкото повече продължи стачката, толкова повече ще бъдат частните уроци. Така че протакането им носи повече суха пара. Трето, всички знаят, че рано или късно правителството ще направи отстъпка. И най-вече, че ще изплати заплатите за времето на стачката. Всеки нормален учител при това положение е длъжен да протака и да разтакава, а не обратното. Така че, ако правителството беше хвърлило 50-60 милиона на по-ранен етап, щеше да си спести 200 милиона днес. Ако правителството мислеше не като Стоичков, а като Кройф например, днес нямаше да има такива проблеми. Проблемът е обаче, че се мисли като Стоичков. И очевиден е приносът на букета от мозъци, които са се събрали около Даниел Вълчев и заливат както негово съзнание, така и ефира, хартията и канализацията с изумително неандерталски идеи. Сами си залагат капаните Може би най-меката форма на стоичковизъм е тезата, че „Ако вдигнем заплатите, това няма да подобри образованието”, „Ако им дадем пари, това трябва да бъде срещу радикална реформа“ и така нататък. Всеки вижда, че това е теза от типа на „Крокодилът е по-дълъг, отколкото е зелен”. Много ясно, че учителите искат заплати, а реформите изобщо не са тяхна работа. Реформите са работа на министерството. Обвързването на заплатите с реформата може да се струва много хитро на мъдрите глави, но утре ще се разбере, че сами са се вкарали в най-елементарния капан. Защото така те свързват провеждането на реформата с дейността на синдикатите. Все едно вълкът да пази агнето. Може би най-яростният противник на въвеждането на тестовете и всякакви промени в училището е тъкмо Янка Такева. Що се отнася до самата реформа, то това е нещо като „Суматохата“ на Радичков. Вече никой не е в състояние да каже що е то, но всеки го изживява по своему. Бъркотията отчасти идва от анализите на Световната банка, които дават едни разумни препоръки. Но да ги наречеш реформа, означава да избегнеш проблема, да циментираш невежеството си. Светът не е в криза, а ние По-голямата част от бъркотията идва пак от мъдрите социологически глави около г-н Даниел Вълчев, за които реформата е нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света. Тук съвсем накратко ще спомена някои от глупостите, които бяха тиражирани тази дни. „Няма нито едно място в света, където образованието и образователната система да не са в криза. Само ще ви обърна внимание, че оттук насетне ще е така въобще независимо кой управлява.“ Напротив, в САЩ, Англия, Япония, Китай, Русия образованието изобщо не е в криза, самият автор на тази мисъл плаща луди пари, за да праща децата си там. Освен това много важно е именно кой управлява и дали най-сетне ще направи нещо разумно. „В училището трябва да се изучават само английски и компютри и още нещо там. Стига с тези предмети от XIX век.“ Това пък може да го каже само човек, който нито знае английски, нито разбира и бъкел от компютри. И двете са средство, те са инструменти за постигането на знанията, но не и самите знания. Няма никакъв смисъл да се изучава „компютър“ Да се изучава „компютър“ по 3 часа седмично в продължение на 11 години, е безумие. Просто няма какво да се изучава. Програмирането е работа за програмистите, то изобщо не е нужно на другите хора. Ако в пети клас усвоиш един програмен език, в десети той гарантирано ще е изхвърлен и забравен. Останалите употреби на компютъра са свързани с професията или със забавлението. Те се научават в момента, в който ти потрябват. А и те вече са толкова удобни и достъпни, че нямат нужда от никакво изучаване. А и кой ще преподава науката „компютър” в училище? Повечето деца са много по-напред с материала от учителите. Един компютърен специалист никога не би работил за по-малко от 1000 евро. Извод – такова животно като „час по компютър” просто нема. И нема да има. Много по-вероятно е да видим детския лаптоп като помощно средство в часовете по химия, физика, история и другите там „предмети от XIX век”. Едната от главните задачи на училището е именно да създава широка обща култура, да създава всестранно развит човек, който на по-късен етап да си избере професията. Впрочем Световната банка ни критикува именно заради твърде ранната специализация в техникумите. Другият тъпизъм, изречен пак от известен привълчев социолог, е, че „възпитанието не трябва да се поставя като цел” за образованието, това били някакви стари, комунистически формули. Тъкмо обратното, именно възпитанието е целта. Тя е не по-малко важна от общата култура. Известна е максимата, че образованието е това, което остава, след като забравим всичко научено. Става дума за културата на поведението, за способността да се обективизираш, да се мислиш като индивид, а не като част от тълпата, за човешкия софтуер. Именно това се учи в училище. И именно то е предметът на реформата. Какво означава то и как трябва да се реформира училището, ще обясня в един от следващите броеве.
Прочетена 815 пъти

Станете почитател на Класа